трънки и блогинки

Вчера бяха разпространени Предложения за промени в проекта на нов Наказателен кодекс по отношение престъпленията против интелектуалната собственост, които са внесени за обсъждане в Народно събрание. Предложенията не са подписани, но авторството им се приписва на адв. Велизар Соколов, който е най-известния лобист и защитник на интересите на т.нар. „правоносители“. Очаквано, предложенията за промени са крайни в опита си да издействат максимално добра позиция за осребряване на позициите, които имат. Общите насоки на предложенията са следните:

1. Разширяване на дефиницията на престъпните състави, с което дават възможност за разнообразни и широкообхватни тълкувания;
2. Засилване твърдяната степен на обществена опасност на тези престъпления, а оттам и на размера на наказанието;
3. Инкриминиране на приготовлението и подбудителството;
4. Ангажиране отговорността на длъжностни лица (без да е напълно ясно кои са длъжностни лица, представляващите, управляващите, ръководните (т.нар. мениджъри) или всички служители, които са в позиция да пазят или контролират по някакъв начин);
5. Въвеждане на тежконаказуем състав, квалифициран с оглед дееца и с оглед настъпване на значителни вредни последици;
6. Разширяване обхвата на престъпленията с деяния насочени и срещу сродните права и всички права на индустриална собственост.

Предложенията не съдържат дори и опит за баланс между интересите на правоносителите, бизнеса и потребителите. Те се опитват да разширят възможностите за използване на наказателна репресия за по-благоприятно разрешаване на спорове, за които съществуват ефективни, но не толкова изгодни, частноправни способи. Освен, че е по-евтино да се натовари държавата с усилията по доказване и разходите по водене на съдебно производство, заплахата от наказване с лишаване от свобода е значително по-сериозна от евентуалната имуществена санкция.

Акумулирането на заплахата от наказателно преследване с възможните имуществени санкции поставя „правоносителя“ в значително по-добра позиция при всеки възможен спор. Тази позиция може да се използва и за получаване на контролираща позиция по отношение на всеки, който има нещо общо с ползването и доставката интернет или бизнесът му е свързан със съдържание, каквито са и целите декларирани в мотивите:

1. „интернет доставчици, които прехвърлят отговорността от собственото си неправомерно поведение върху потребителите на Интернет“
2. „именно тези длъжностни лица имат пряк интерес и изгода от нарушението, което в повечето случаи формално се извършва от служители, работници или потребители/клиенти.“
3. „за да не се осуетява наказателното преследване срещу управителните органи на дружествата за извършваната от тях незаконна дейност …. е необходимо да се предвиди и наказателна отговорност за длъжностните лица, извършили съответните деяния.“

Непосредствения ефект от възприемането на логиката или текста на тези предложения ще бъде за:

1. доставчиците на интернет, които ще получат наказателен „стимул“ да сътрудничат и предават всякаква информация за потребителите си на „правоносителите“;
2. всякакъв бизнес, който е базиран на потребителско съдържание – на практика, всяка блог/tumblr, social media платформа би била невъзможна;
3. потребителите – в крайна сметка всичко се прави, за да се получат повече пари от потребителите.

Няма начин да се сетя или изброя всички възможни ефекти негативни ефекти от приемането на тези предложения. На мен са ми още нови и това са единствено нещата, за които се сещам на първо време. Моля, запознайте се по-подробно и ако считате, че вашите интереси не са защитени – постарайте се да бъдете чути.

Когато някой каже, че е свободен, зает, натоварен или претоварен това е субективна оценка. За себе си, мисля, че намерих сравнително обективен и устойчив начин да дам отговор на този въпрос и измеря колко неща ми „висят“ да бъдат свършени. Когато мога да измеря, мога и да визуализирам и тази графика е нещо като дневник на натовареността ми от края на септември до сега:

Много по-интересно е при Стивън Волфрам, който има много повече данни от много по-дълги периоди.

На днешния Ден на Победата/Ден на Европа ми се иска да разкажа как историята, тази „курва на политиката“, може да се ползва превратно, но за може би по-смислени цели. При последното ми посещение в Берлин, неочаквано, най-забележителното нещо се оказа една изложба. Немският национален исторически музей има специална експозиция за Фридрих Велики. Бях любопитен да науча повече, защото ако има една народност, която е била определяща за съюза на германските държави и събира най-стереотипните немски качества, то това е Прусия. А ако има човек, който олицетворява пруските качества, то това е Фридрих Велики. Поради тези причини ми беше интересно и реших да видя какво имам да науча за този владетел, които е извел бедната и малобройна Прусия до водещата сила в Европа.

Експозицията започва с физическия образ на владетеля – смъртната му маска, ризата с която е починал, потретите, които се считат реалистични. Продължава с публичния образ – характерната триъгълна шапка, синия мундир, класическото му изобразяване на кон, със сабя в ръка и липсата на „цивилни потрети“. Разказът продължава с тежкия характер, мизантропичните пориви към заобликалящите го благородници, трудните отношения с близките и характерно стиснатите устни, които олицетворяват всичко това. Когато разказът се пренесе към Фридрих-държавникът, започнах да ставам изнервен. Характерите бяха представени, но военният екшън не искаше и не искаше да почва. Научих как се е отнасял закрилнически към обикновените хора, за позицията му че е „първи слуга на държавата“, как е пестил и се е противопоставял на всякакъв разкош и излишество, но нямаше нищо за политиката, която е довела Прусия до върха на могъществото ѝ.

Мимоходом се споменаваше за прякора „Стария Фриц“, но той нямаше нищо с войните, които е водил през повечето време на властването си. Говори се, че Прусия е била първостепенен фактор в Европа, навсякъде бе изобразяван в униформа, но нямаше и дума за спечелените битки и подчиняването на държавата, индустрията и обществото на военните цели. Полша, някак неустетно, беше станала част от Прусия, но това нямаше възка с човека със триъгълна шапка, сабя и знаме в ръка, и стегнатите редици на заден план. Разказваха как образът му е ползван от Хитлер, за пример и оправдание на милитаризацията и дисциплината, но това е бил само образът.

Вместо с разкази за военното величие, войните и победите на Фридрих Велики, изложбата продължаваше с разказ за неговите музикални произведения. Свирил е и композирал над 100 творби за флейта, бил е меценат на изкуствата, построил е множество културни сгради. Почти единственото използване на насилие и принуда е било срещу селяните, които не са искали да садят картофи, но след като ги спасили от гладна смърт, били много благодарни на твърдия характер на държавника. Еспозицията продължаваше с последващите пречупвания и интерпретации на образа, но мисля, че схванахте какво ми направи най-силно впечатление. Музеят ми представяше най-милитаристичния пруски владетел и военачалник, по начин, от който незапознатия би си направил извод, че той е един мъдър старец, с невесел характер.

Инстиктивната ми реакция беше, че ставам свидетел на брутална фалшификация на историята с цел смачкване и унижожаване на всякаква гордост в немския народ. Всичко каквото знам за Фридрих и прусаците е как са воювали непрестанно и са мачкали противниците с упоритост и дисциплина. Знам за пруското офицерство, кодекса на юнкерите, военната йерархия в обществото и само такива. За нас величието на всеки български владетел се измерва преди всичко с войните, които е спечелил и териториалното увеличение на България. Кой бил за пореден път пред вратите на Цариград, кой на кого отсякъл главата, България на три морета и подобни – свикнали сме да мерим величието по военната мощ. Действа ни добре хормонално, сигурно. А немците и тяхната вина. Немците ги е срам от тях самите и до преди няколко години беше неприето да покажат публична гордост, дори когато футболния им отбор побеждава. И сега тази изложба…

Важният въпрос, обаче, не е кой и сме победили или колко сме били велики преди. Важният въпрос е какво е останало. Кое оцелява през вековете и кое ни свързва с предците ни? Симеон Велики може да е завладял и властвал над днешна Гърция и Сърбия, но какво ни носи това за нас? Бащата на Симеон – Борис не е бил особено успешен военачалник, но държавническото решение, което взел преди повече от хиляда години оказва влияние и до днес. Кое е по-важно, кое си заслужава да бъде запомнено? Наследството от Златния век или победата при Ахелой, може да усетим днес? Културата остава и колкото да не е вълнуваща, тя минава през времето.

И днес, пак си говорим за онази oдна на всех Победа, която е нужна на някой, за запази самочувствието си и за чиято цена и признание няма да се поскъпим. Сравняваме я с новоналожения ден на Европа, която не е много ясно какво е, но определя все повече и повече това, което ние сме. Е, какво остана от онази лудост преди 70 години? Развятия флаг над Райстага или обединението на воюващите народи? Немците оправдано ли ценят повече характера, който им е помогнал да преодолеят катастрофалната капитулация, отколкото милитаризма, който ги е вкарал в конфликта? Кой какво направи с изхода от войната и кое ще остане и пребъде?

Европейският надзорен орган по защита на данните разпространи изявление за становището (pdf) си относно ефекта на ACTA върху защитата на личните данни и личната неприкосновеност. Докато становището е чудесно дълго четиво, изявлението за пресата подчертава диспропорционалното отчитане на интересите на правоносителите за сметка на потребителите, липсата на контрол и ограничения пред възможната злоупотреба и превишаването на приетите стандарти за отношение към чувствителната лична информация.

Ако не стават за друго – конфликтите са чудесен начин за осмисляне и формулиране на интересите.

На мен и самата идея ми звучи добре, но защо му е на тазманийския дявол да рецитира Гео Милев? Решава три проблема: бизнес, технологичен и естетичен:

1. Бизнес проблем – Имате таблица с данни и искате да дадете на някой представа за качеството на информацията. Искате той да придобие добра идея за качеството на данните, но не искате да ги узнава и получава в тяхната цялост. Искате да му дадете извадка, като за да няма уклон в избора най-честно е тя да е случайна.
2. Технически проблем – как се вади случайна извадка от таблица по най-ефективен начин? Допускаме, че са ни нужни около 3-5%, ако редовете са достатъчно много.
3. Естетически проблем – как правим задачата малко по-забавна и интересна?

За да имам стимул да мисля по техническото решение, започнах с естетическата постановка. Взех две поеми на Гео Милев (Септември и Ден на гнева), които се отличават с това, че всеки ред е силно експресивен и динамичен. Разделих ги на отделни редове и вкарах всеки ред в таблица, така че един ред от поемата да е един запис в таблицата. Повторих зареждането доста пъти, така че да получа таблица с няколко милиона реда По този начин, когато вадя случайна извадка, на практика може да се получава ново стихотворение. (Асоциацията между случайното джуркане на редове с mersenne twister и светлия образ на Таз считам за очевидна) Ако е любопитно, ето как изглежда едно напълно случайно стихотворение на Гео Милев, изрецитирано от Тазманийския дявол.

Имайки постановката, отидох към частта с оптимизирането на заявката. Таблицата с данните е в MySQL база. Най-бруталния начин да вземем извадка би бил:

SELECT * FROM poem ORDER BY RAND() LIMIT n; n е примерно 0.05 * резултата от COUNT(*)

Това ще изкара всички (милиони) редове в паметта, ще ги сортира по случаен ред и ще даде първите N записа. Това никак не изглежда оптимално. Затова прибягвам до мислене и след като то не ми се отдава – търся. Jan Kneschke дава много подробен анализ как е най-оптимално да се избере случаен запис от таблица. На мен ми беше много интересно да прочета как стига до решението, че най-оптималното е да вкарам в съхранена процедура следната заявка и да я изпълня нужния ми брой пъти:

INSERT IGNORE INTO sample_table SELECT verse FROM poem JOIN (SELECT CEIL(RAND() * (SELECT MAX(id) FROM poem)) AS id) AS line USING (id);

На мен ми трябваха около 15 минути да разбера всичките му аргументи и пак ми изглеждаше сложно. А и в моя случай тази заявка трябваше да се изпълни няколко стотици хиляди пъти. Замислих се дали не може да стане някак по-простичко. Не след дълго реших аз да си генерирам случайни id-та на записите, извън MySQL и да си ги изтегля с индивидуални заявки използвайки нещо от рода на:

INSERT IGNORE INTO sample_table SELECT * FROM poem WHERE id in (1453138, 3854421, 256246, 3225894, 2123544);

Това налага разбиването на отделните insert завки на порции от около 50 бр всяка, за да не припадне сървъра.

Имах няколко решения на техническия проблем с оптимизирането на заявката, но тъй като основната ми цел беше да реша човешкия (т.нар. „бизнес“) проблем се замислих кое все пак е най-оптималното решение. На моя личен компютър, произведен преди 4 години, заявката използваща order by rand() отнема около 25 секунди (почти) независимо от броя на редовете, които искам да извлека (таблицата съдържа 4796668 реда). Другите „оптимизирани“ заявки отнемат поне 3-4 пъти повече време на компютъра, а на мен отнеха около два часа да разбера и реализирам.

Поне в този случай най-доброто решение се оказа най-първосигналното и тъпо (в положителна светлина, ще го наречем най-просто). Поуката също се натрапва и може да медитирате върху нея четейки тези куплети на Таз Милев.