трънки и блогинки

Допинг за ума
Покрай олимпиадата се заговори отново за стимулантите, които помагат на спортистите да са във върхова форма. През уикенда бе излъчен филма „Силикон“, разказващ за хирургическите корекции, които помагат на хората да се чувстват както изглеждат. Уродите са ми хоби и ми е любопитно да гледам как вътрешните проблеми се изразяват външно, но целите ми се различават от техните.  Ал. Шопов даде темата, относно използването на вещества, които стимулират мозъка ни. Вещества, които ни помагат да сме по-концентрирани и по-работоспособни – допинг за умовете ни.  Тези стимуланти имат бърз (краткосрочен) ефект и стават все по-достъпни. По подобие на силиконовите импланти, с разпространението си невро-стимулантите  стават все по-обществено приемливи. Има опасения относно дългосрочния им ефект и морални дилеми относно употребата им, които се контрират с напомнянето, че победителите не ги съдят.

Nigel Farage
Имам си нов любим политик и той се казва Nigel Farage. Евроскептик, евродепутат и лидер на британската Independence Party , той влезе в новините (видео), като сравни обаянието на новоизбрания президент на ЕС с това на мокър парцал и характеризира излъчването му с това на среден банков чиновник. Безспорно това не е добър тон, но обективно аз бих се съгласил с неговите квалификации. Освен ефектните сравнения, Nigel Farage поставя по-важния въпрос – дали „компромисът“ Ван Ромпой е подходящ да олицетворява половин милиард европейци? Стилът на изказването ме накара да потърся още негови речи и не бях разочарован. Високият стил, въобще не характерен за начина,  по който представя позициите си за общата валута, финансовата политика и отношението към гръцката криза, игнорирането на ирландското „не“ и налагането на Лисабонския договор, правомощията на Комисията и загубата на национален суверенитет. Контрастът с компромисното доволство и език на евробюрократите,  оскъдността на разпространявана критика към ЕС, правят Nigel Farage интересен за мен, но се надявам скоро да се появят и по-добри и по-смислени критици от него.

Почистваща се клавиатура
Предлагат се клавиатури с разнообразни ергономични подобрения и функционалности, но не съм намерил клавиатура, която предлага решение на един от най-големите проблеми – хигиената. Знаете, че клавиатурата е от най-мръсните неща, които докосваме, но за мен е и едно от най-трудните неща за почистване. Много лош пример в това отношение беше, иначе много красивата, прозрачна Apple клавиатура. Прозрачността ѝ беше ефект, докато не започна да служи, за да показва боклука, който се е събрал в нея. Опитах да я разглобя, но се оказа, че винтчетата са с тотално нестандартни главички, за тях отвертки няма и от мен се очаква да третирам отварянето и почистването като ремонт, за който да търся оторизиран сервиз. Това е добър пример за причините, поради които не искам да се обвързвам с Apple, но проблемът с почистването не е решен и другаде. Имало е случаи, когато свалям клавишите и ги накисвам в съд с препарат, по-често злобно тръскам и соча клавиатурата с прахосмукачката, но като най-ефективен вариант засега ми изглежда директно да сменям клавиатурата с нова. Някой от вас има ли по-добро решение на този проблем?

Фотороботите на Ивайло Евтимов – Йожи, и на Прокопи Прокопиев – Културиста, са станали по-популярни от Джокондата на Леонардо Да Винчи.
Калин Георгиев – Главен секретар на МВР

При тези думи Кольо получи бясно просветление  и показа как нашите европейски партньори подменят тъпата Мона Лиза с новата картина МВР Лиза. МВР Лиза вЛиза и изЛиза:

Наброските на МВР фото-робота:

И може да се насладите на МВР Лиза, за която позира Прокопи Прокопиев – Културиста:

Кирил Кирилов от „Наглите“, във вариации от МВРХол:

Ивайло Евтимов – Йожи като МВРетрувианския човек:

Валентин Михайлов също дава своя принос:

И за заключение Мевенера Меверелоска:

Кольо е гений!

„МВР и културата вървят ръка за ръка и не искам повече да чувам, че културата няма нищо общо с МВР“
Калин Георгиев – Главен секретар на МВР

Това откровение ще да е седмичния ми дзен. Първата ми асоциация беше как са арестували Филхармонията и сега се водят ръка за ръка. Нещо като българския и съветския слон: хобот за хобот – през вековете. После за малко се надявах баретите да са прибрали поне министъра на културата, но напразно. МВР са горди, че са произвели най-гледаната филмова продукция и с право очакват да се запитаме, за какво ни са ония кекави хрантутници от ВИТИЗ. С такова МВР друга култура не ти трябва.

Според главния секретар: „МВР се явява донор или меценат на българската култура“. Ако бях такъв горд меценат, щях поне да брендирам баретите. Представете си записа от акцията – автомати, маски, викове и върху черните жилетки надписа НСБОП съчетан с рекламен слоган: „Най-доброто предстои“ или „НСБОП: До теб, докато си на върха“. Ако бях рекламодател, щях да им платя и да погърмят. Хората се възбуждат от екшън. За да си успешен трябва да се държиш като барета със стриптизьорка, а не като заспало силебрити.

Опитвам да кажа нещо върху думите на главсекретаря, но как мога да си въобразявам, че ще бия МВР (по-скоро обратното). Както каза Кольо: „Културата или я имаш, или вървиш ръка за ръка с нея“.

Напоследък гледах два филма, които може да са интересни на заинтересованите от модерната история на България: „Сърцето умира последно“ и „Прокурорът“.

Сърцето умира последно
Документален филм на Малина Петрова, която е направила и „Приключено по давност“  – филмът за пожара в Партийния дом. Темата е процесът срещу Трайчо Костов. Не става въпрос за вината на осъдения на смърт (а през 1956-та реабилитиран), а само за начина на водене на следствие и „съдебен“ процес. Трайчо Костов е водеща личност в БКП и България след 1945-та година и е лично ангажиран в създаването и провеждането на Народния съд. Препоръчвам на всеки да прочете Наредбата-закон за съдене на народния съд. Тя може да се ползва като краен пример за закон, писан от прокурор – бърза процедура, без обжалване, с наказания от 15 години до смърт и то за престъпления, които не са били престъпни към момента на извършването им.
Трайчо Костов е създал тази чудовищна система, а докато тя е била създадена, като част от БКП, е замесен в „негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки“. Няколко години по-късно, през 1949, създателят на Народния съд е изправен пред съд, който работи по много сходни правила. Резултатът от процеса е предизвестен, от филма ще разберете само ужасът на детайлите.

Прокурорът
Филм по едноименната пиеса на Георги Джагаров. Завръзката на действието е когато офицер от Държавна сигурност, представя на прокурора заповед за арест на негов близък приятел по обвинение в противодържавна дейност. Прокурорът познава обвинения, съмнява се във вината му, но познава системата, а и офицерът е настоятелен.  Чудесно е показан и методът на убеждаване на ДС. Сами може да разберете как е разрешена моралната дилема за вярност към държавата (която е партията) или към личните убеждения и принципи.  За мен е много смело самото ѝ поставяне и разрешаване, като се има предвид, че текстът е създаден непосредствено преди 1968-ма.
Пиесата се репетира, по нея е направен филм, но се случват събитията в Чехословакия и нито пиесата е играна, нито филмът показан. Любопитно е да се знае, че Георги Джагаров става председател на Съюза на писателите и и заместник-председател на Държавния съвет, след като (и въпреки че) е написал такъв текст.

В двата филма могат да дадат обяснения на ужасите, струващи ни се невъзможни днес. Ако сте черногледи може да намерите и доста аналогии към настоящето. Не забравяйте, че и тези преди ужасите им са се стрували невъзможни, а намеренията – добри. Примерно, Никола Петков, осъден на смърт от Народния съд, подкрепя и гласува за идеята за създаване на бъдещите лагери, където пращат осъдените от Народния съд. Историята служи, за да знаем не само какво се е случило, но и какво може да се случи в бъдеще.

Symbian вече е свободен софтуер, разпространяващ се при условията на EPL. Телефонът, който ще си купя съвсем скоро, ще е със Symbian. Някой да може да ми даде препоръки?